Неделя, Януари 10

Някой чете ли го това нещо още?

Признавам си, аз съм експерт да недовършвам разни неща. Ако плащаха за това, аз щях да съм безбожно богат. Подчертавам, безбожно. Ето - безбожно.

Да, болднах го, защото не намерих къде е подчертаването, а и честно казано не домързя. Няма да се лъжем, познаваме се от доста време.

Блях. Имам си сайт и не знам какво д аправя с него. Имам и да пиша един милион неща, обаче както е тръгнало, май нищо няма да вържа, хмпф... 

Училище ли? Училището е шибан ужас и ако бях лекарско дете щях да се справям добре, жалко, че не съм. Кали, къде си като ми трябваш!

Мина ми изпита по немски. Мисля, че се изложих подобаващо. Но според Славова, която няма как да го прочете това, аз винаги съм черноглед. Е, поне не ми е главата на 77 небе, надявам се.

Слушам Voca People и си издивявам, докато майка ми реди поредната лекция на брат му, заради непристойното му социално поведение и моралното му падение, разбирайте, детето има две двойки. И в крайна сметка, вината за всичко това била моя.

Йес, бе.

След озоновата дупка, 9/11 и атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, трябва да живея и с тежестта, че брат ми е поел по деградиращата спирала на ъ... деградацията заради мен.

Oh, well. Ще си позволя да цитирам The Beatles, които наскоро преоткрих - let it be...

Мисля, че се пренаписах, вече имам сигурно 64,5 блога. Някой трябва да се сети и да започне да ме съди, xD

Не, сериозно, да не вземете да го правите...

Аз се насочвам към сериалчецът ми. 


До скоро писане, след.. хм, някой друга година,

~Zeph

Четвъртък, Юли 9

My TOEFL results are in! And I'm so out!

So, after my so called summer academy in Semmering, I'm back for another week in Hell, or in other words - my home - guess what, yeah, I'm fightin' with my mom.  Again. Oh, how nice would it be if I were to go to college right here, right now. My life would be a fairytale, but...

I must suffer, for I have sins. 

L

O

L

Okay, back to the TOEFL. I checked my results on-line and I was in awe.

Reading-28/30

Listening-30/30

Speaking-24/30

Writing-29/30

Total-111/120

Booyah! I'm an effin' geniOus. And effin' proud of it!

Okay, wtyl 

buhbaaaaaai,Peppers

Change - it comes, it stays, it goes...

And then it starts all over again...

As you may have already noticed, I've changed my name to Salomé. I am not quite sure why I've done so, but me likes. And when me likes, no one should argue. kthxbye

My blog layout is new, kinda new. And again, me likes a lot.

Third, last and least, apparently, is the fact that I've made my third blog, for this year.

So, now I'm proud founder of Chatoyant Serendipity, prouder co-founder (and kinda creator) of Halcyon Nebula (it's teh best name, evah!) Andd the proudest founder of Dance of the Seven Veils.

I have no effin' idea what I'm going to write about. All I know for sure is that from now on, I would not use any Bulgarian, since I don't feel like it. Plus there are some readers that imo aren't advised (or even secure enough) to continue reading my thoughts, so I'm kinda cuttin' 'em off... 

Yippie!

Soo, I dare you to follow the three blogs, 'cause it's gonna be so much fun. (at least if I keep writing) Which, hopefully, will be so.

Anyway. That's all for now. Uhm. All for this post. I mean.

xoxoPeppers

Четвъртък, Юли 2

Austria ain't Australia, y'all know

heya, guys. and girls...
I got into a lot of trouble in the academy and when I come back in Bulgaria I will tell you more about it. Okay, so, let's move to the next point of my really tiny post.
We DO NOT have internet and I'm going to kill those effin' bastard, because as y'all know I really need the effin' thing.
Shout out to mah boys and mah girls, I miss you all and I expect to get an effin' party when I'm again in town. And this would be around Monday. So get ready, or die tryin'.

I'm guessing that only Elie and Viks are going to read this, but, oh, who cares...

Kudos to everybody, I really miss y'all guys!

*be back in some days*

Сряда, Юни 10

TOEFL and other squishy fluffy cuddly stuff

Correct me if I am wrong. TOEFL stands for Technically One's Enough to
Fuck it alL.
And this is me.

Hello!

And before I say buh-bye, I wanna add that I'm awesome.

And I love letters.

Buh-bye!
I SAID BUH-BYE!

Peppers

P.S.: I love... myself x.x
And someone else. It's not you, breathe, lol.

Четвъртък, Юни 4

I bet my day sucked a whole lot more than yours

Някой сериозно трябва да се замисли като пише в книгата на съдбата... Лайк, ффс, аз да не съм случайно пионка, та днес да са ме хвърлили в морето на безкрайната гадост и по едноименната теория (р на Стойко Н.) да ми се случат толкова ужаси, последвани от баси и иронията!

Колко от вас са се спъвали по стълбите в училище? Вдигнете ръка, де!

*вдига ръка*

Колко от вас са се опитвали да ПОМОГНАТ, подавайки паднал молив и са падали на земята, досущ като тъпия молив?

*пак вдига ръка*

А колко са ги замеряли случайно с шише пълно с вода и достатъчно инерция, за да отнесе главата ви или поне малкото на брой адекватни клетки в нея?

*отново вдига ръка*

А на колко от вас, тези три събития са се случвали в един ден?

Да, познахте. Големият шибан късметлия от тотото съм аз. *обича думата тотото*

Ениуейс. Не беше забавно, ама никак. Сега имам синина, колкото България на карта на света точно под лявото око. *благословен бретон, че я закрива*

Не, че (не) съм суетен, ама даже не мога да се усмихвам, 'щото боли.

Поне си изврънках два дни бонус ваканция. И изтървах едно класно по БЕЛ, което така или иначе ще направя и ще си умра в адски мъки, докато го осъществявам.

Ениуей, за сега ме мързи повече, а откъде да знам, че клавиатурата случайно няма да ме удари с ток и аз да стана на печен Пепс.

Здрав, но не и психически,

ваш Пепс

П.П.: Скоро ще си направя нов блог, уий. И никой няма да знае за него.

Неделя, Май 31

Destiny's a broad term

Не, че имам за какво да пиша, просто искам да драсна нещичко. Ей тъй  просто за удоволствието от писането в моя личен блог.
Плюс това, поназнайвам, че има хора (или полу-хора, добре де,  четвърт-хора, абе все нещо са в крайна сметка), които по една или друга случайност на съдбата следват този блог. Което не е хипер мъдро и гениално, защоо на този блог няма какво да се следва.
Установих две нови неща за себе си. Обичам да ми пращат писма на мейла.
Особено ако не са спам и се интересувам от физическото и психическото здраве.
Разбра се, че май и за зъл човек не ме бива особено. Но за инатест все още мога да се боря.
Ще ходя в Австрия. Мда. Даже два пъти. И като отида (да вмъкна и израза на Мила, "живот и здраве") ще пиша (ако мога)(ако се сетя)(и ако искам).
Стискайте палци за мечтата! Е, те са две, но едната е леко зависима от другата, тоест би я улеснило. О, нвм. Каквото е писано да става ще стане, лол. *размечтав*
От две седмици не съм бил онлайн в скайп. Имам и причини донякъде. Но
скоро ще цъфна.
Само да наваксам с малко училищни и извънучилищни дейности.
Утре май-май ще съм с мускулна треска, лоша идея да правя онези упражнения, защоо утре (ъъ, днес?) ще ходя на рождения ден на Йо, Цвет и Никс. (което ми напомня, целувки и прегръдки и за трите, макар че едва ли ще го прочетат (скоро)).
Ако трябва да си празнувам рождения с някой друг, най-близко са Поля и  Петър. Уел. Тук Йоана би трябвало да се изкаже, особено твърдейки, че ме познава най-добре...
Което ме навежда на мисълта, кой ме познава най-добре?
Хм. Избройте десет от любимите ми неща (песни, филми, цветове, хора, етц) Знаете ли 15? А какви чорапи нося сега? Или как се казва астралната ми близначка :Р
Нях. Така и предположих.
Днес мисля да ми е крисело, което не е кисело с правописна грешка, а криво+весело=крисело. Или Вево. Не, крисело звучи по-добре. Ще пиша после как върви.
Искам нещо ново? Определено. Старите неща някакси започнаха отново да ме догонват и ми навяват една непоносима депресия, от която май-май мога да се измъкна само с нещо ново. Гах. Би било хубаво да изчезна от пространството (е, поне онлайн таковата, като начало) и да се появя някъде на ново място, започвайки всичко от началото. От самата нула.
Мхм. Няма да е толкова трудно.
Плюс това на никого не би му пукало, е почти де. Независимо дали стане в е-тук или там, в "реалността". *прозяв*
Говоря и пиша глупости, но в крайна сметка са си мои. Както се казва, не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. Опа. Това не ми помага. Добре да си предсавим, че зелника е с изтекъл срок на годност, тогава позициите се разменят. Плюс това никой не ви е карал да ми ядете зелника.
Всъщност за какви глупоси пиша, отново?
Вместо да се пъна с това можеше да напиша нещо ново, което някой, недай си Боже, може да прочете и хареса.
Което пък ме навежда на мисълта, че преди пишех по-добре. Или поне по-често.
Мда. Май в най-скоро време трябва да започна отначало. Старите неща ме плашат.
Хм...

Ако продължавате да четете си падате извратени. Или са ви залепили, за да четете единственото нещо в интернет, което може да убие всичките ви мозъчни клетки едновременно. И в двата случая не сте особено на "кяр".
Нъл' тъй?

Е, аз мисля да чета. Нещо.
А вас оставям до тук.

Мечки в печки и горящи клечки!
Орис`

П.П.: Нов ник, йей ор ней?
П.П.П.: Ако четете това, вие сте офишъли зле^^ And I kinda like you :P

Четвъртък, Май 14

For greater justice

Тадам!
Ей ме на. Отново.
И днес не знам колко дълго ще пиша. Всъщност май изобщо няма смисъл да
пиша, защото. ох. Сложно е. Много е сложно даже.
И може би ще ходя до София. И до Австрия. В близкото бъдеще. Ще бъде
яко, но кой знае дали ще стане. Е, така де. И да стане, и да не стане.
Всичко е направено с някакъв смисъл. Може би. Всичко, освен мен? Аха.
Така има по-добро звучене.
Напоследък доста въпроси се въртят в главата ми.
Най-вече дали е можело да направя нещо по-различен начин и сега всичко
да е друго. Но въпреки това не искам да затъвам в подобни мисли, защото
и сега положението не е зле. Никак даже. Особено щом отново започнах да
пиша, криво-ляво.
А си намерих и астрална близначка (гушки, за която).
И да.
Не знам какво друго да кажа. Хм, ще драсна два реда стихове, които писах
в даскало. Не отбелязвайте, колко са грозни и недодялани. Аз все пак си
ги обичам.

"Защо ми се усмихваш, Дяволе?
Какво ли нещо, пак съм сторил аз,
та твоето внимание безценно,
отново върху мен да навлека?
Не ти ли писна да ме гледаш
и да мълчиш, кат' пън, кат' ням.
Не съм картина краснолика
и тайните на този свят не знам.
Ах, Дяволе, парфюмът ти е тъмен,
тежък, но някакси, примамва ме.
Ела насам?

Чудовище си, но във онзи смисъл,
защото само ти ме знаеш... истински."

(това несъмнено е култ към бялата рима. Джайзъс!)

...откъси...

Вратата ми е глуха за твоите длани.
Сърцето ми е кухо за тебе, любовта и
душата ми е пропаст - дълбока, страшна, черна,
а мислите ми - пясък - разхвърлян в бясна бездна.

***

Лицето ми е маска, усмивката - лъжа.
Ръцете, не за ласка, оръжия сега.
Очите ми са огън, от онзи, що руши,
сълзите ми са вода, що в мене вечно ври.

***

И май е това. Мда, тези си заслужават вниманието, донякъде. И описват
много за последните ми настроения? Може би е така.

И още едно. Не знам какво точно е то. Малко е вдъхновено от Мон. Затова
ѝ го посвещавам на нея. (така де, като го направя перфектно)

"За сетен път се уверявам, че твоите съвети изпълнявам.
Изведох кучето, нахраних рибките и между другото
отидох и на работа.

Усмихнах се на продавачката на банички, а тя не ми е върнала от рестото,
а кучето, ей туй, което гони пощальона всяка сутрин,
подгони мен за развлечение.
Изпрах завесите, измих стъклата, но май съм сбъркал със
пералнята, (сега тече.)
Водата спря и по програма аз, полях цветята, обаче със оцета,
от под мивката.
Облякох старата ти тениска и цял ден я носих наобратно,
против уроки.
Съвсем случайно изгорих леглото и вече трети ден се свивам
на дивана.

И има още, ще се върнеш и ще видиш. Ще се усмихнеш,
ще поплачем заедно. Ще ти даря последните ни спомени
и ще изтрия с кърпичка сълзите."

xoxo,
P.pp.rs

Вторник, Май 12

Hell, yeah!

Уау!
Любопитен факт! Стана!
Соу, тъй като днес съм на мързелива вълна ще прибегна да погледам филмче
и после може би ще се оплаквам от липсата на добри.
Е, до после, мои читатели.

Damn sexy^^

Просто опитвам някаква екстра към Блогър... Мда, ако става така вероятно
ще пиша доста повече. Повече, отколкото би ви се искало даже.
И тъй като не знам дали джаджата работи, просто ще взема да я изпробвам...

Понеделник, Май 4

...back from black...

Май мина време, а?

Ами, за познаващите ме, вероятно никак не е изненадващо, че аз не си падам от сериозните хора. Хм, голям праз, докато не писах тук, правих много други неща. Пък.

И ъм.

Не знам защо пиша това. И спирам дотук, докато отново събера нужното количество инспирация, за да продължа. Ако го направя де... Кой знае^^

Аз съм непредсказуем, райт?

Петък, Април 10

Shame on... whatever...

Окей, днес най-мирно си бродех из Замундата, като попаднах на любопитното заглавие "Unisex като подривна операция" прозвуча ми интересно и без да се вгледам откъде идва отидох да прочета "статията"... И преди да се втурна във разсъждения, ще ви помоля да се преборите с личното си чувство за мярка и погнуса и да прочетете следващия текст, буквален (копи-пейст, да не казвам) цитат, а в последствие и моите коментари по ъм... темата...

от bolgari.net

"Unisex като подривна операция
Автор: редакционна (3 коментара) 
Прашасалата тема за равенството между мъжа и жената оня ден пак се появи на масата, четем в „Новинар”.
Според Ерих Фром равенството означава преди всичко премахване на различията. Изравняването на жените и мъжете дори по полов статус. Оформянето им като пазарен unisex продукт. 
Който мирише, облича се и яде еднакво с всички останали. Който няма право да изисква някой да се съобразява с човешките му потребности. В тая дивашка ера човекът, мъж или жена, може да се продава и купува. На същия пазар за роби, който в робовладелския свят е движил търговията с човешка плът. Ето такива са преките резултати от възвеличаваното равенство. 

нашият коментар

Който познава отблизо някоя феминистка, значи е забелязал колко объркано и комплексирано същество е тя. Същото важи и за женоподобните мъжлета, обличащи се в дамско облекло и мажещи се с дебел слой козметика. Агресивността на тези хора е от самозащитен тип, атакуват от позиция на вътрешна психическа нестабилност, неувереност и слабост. Много редки са случаите, когато причините за този тип поведение са от биологично естество като истински хермафродизъм, недоразвитие на половите жлези и други подобни. Най-често се касае за нещастно стечение на обстоятелства или изкривяващо поведението на индивида въздействие на социалната група, в която е попаднал. 
Към тези хора трябва да се проявява разбиране, толерантност, да им се осигуряват всички граждански права. Равенството между половете също трябва да се разбира като сбор от социални проблеми, при решението на които да се отчитат естествените различия при тях. Но не е разумно различията да се изглаждат с репресията на закона и отклоняващото се поведение да се обявява за норма, за пример за подражание. Феминистките мачкат жените в себе си, изтриват душевната си специфика, заложена от природата чрез хормоналния комплект и обичайното по света диференцирано полово възпитание в ранното детство. Същото приблизително става и при женоподобните травестити и хомосексуалисти - насилие срещу природната даденост, извращаване на заложени генетично и социално влечения и ориентации. 
Всичко това си е тяхна работа, но докато не се налага насила за подражание на огромното мнозинство хора около тях. Проповядването чрез медиите и налагането чрез закони на unisex-културата няма общо с правата на човека в истинския смисъл на понятието. То представлява подривна дейност срещу обществата в отделните държави и в крайна сметка срещу човечеството. Средствата и методите, с които тази зловредност се налага, са чисто комунистически. Особено увреждащо е прилагането й в обществата с традиционна християнска култура. Тя ерозира тези общества, атомизира членовете им, поддържа сред тях постоянното угнетяващо чувство за някаква вина спрямо т. нар. различни. 
На тази unisex-култура най-устойчиви се оказаха, есетствено, защитаваните по други причини етнически и религиозни малцинства. Латиносите и чернокожите, китайците и мюсюлманите в САЩ са във висока степен резистентни спрямо тази подривна дейност. В резултат на това белите в тази страна отдавна не цивилизоват по американски чужденците и пришълците, те запазват своите специфики и спойката в съответната общност. Бяла Америка боледува тежко, линее и изглежда е обречена на изчезване. 
Много сходни процеси протичат и в Европейския съюз, те са внесени от САЩ. Чрез поредица избори, в Европаламента нахлу множество т. нар. "различни". Задкулисните кръгове несъмнено всестранно стимулират този процес чрез партийните ръководства. У нас това е очевидно, достатъчно е да се вгледаме в листите за предишните и сегашните избори, пълно е с комплексирани жени и хомосексуалисти. И да гласуваме, и да не гласуваме - все същото. Като ги изберат, ще прокарват и налагат законодателно привилегиите си и репресията срещу традиционните нрави и практики за съществуването на човечеците. Докато белият християнски свят окончателно не се стопи. 
Малко по-късно ще бъдат помляни и соломоните, които стоят зад тази подривна античовешка дейност. И тяхното извращенство няма да се уреди с вечен живот. За китайците, латиносите, чернокожите и мюсюлманите вероятно са измислили да приложат някой нов щам на „птичи грип", ДДТ или обикновено водородна бомба. Накрая може и това да опитат."

Така, забавно беше нали? И на мен първо ми стана смешно, защото това е висша глупост, рожба на великата майка простащина. После се ядосах, много даже... И реших да споделя гражданското си мнение, на което имам право... Та ето го и резултата:

""Коментарът ви" звучи по-скоро като сбирка от предизборни лозунги на Волен Сидеров. Горещо се надявам, да осъзнаете сами, колко трагично жалки и нищожни са "фактите", които предлагате на читателя като чиста монета. От друга страна как сайт, който има наглостта да се нарече bolgari.net (да, наглост е), започва със тема за унисекса, развива я през феминизма и хомосексуалността, минава през Америка и Европа и се цели да покаже "трагичното" парламентарното положение в България. Надявам се, че може да проследите пътя ми на мисли дотук... Прилагайки крайно противоречащи си и взаимно коренно не-свързани теми, вие се целите да изпълните едва ли не партийната си "дажба". Подобни лирически извращения, не са достойни дори за едно жълто издание, пък камо ли за един сайт, който се самопровъзгласява за портал на нацията. Най-вероятно нямаше да видя това... жалко подобие на агитация и щях да съм доволен, но заглавието ми хвана окото. В крайна сметка доводите, които показвате пред широката публика са... лъжи... Между другото съм на 17 и се гордея, че са ме възпитали така, че да уважавам останалите и да виждам през прозрачни и двулични инсинуации, като тази. Със здраве!"

И очаквам да видя как ще се развият нещата... 

Бидейки аполитичен обаче, чак на мен ми става ясно, че това е работа на Атака (или БНС) и техните респективни подръжници. Смешно е, сякаш слушам реч на Волен Сидеров, в която той публично заявява, че желае екстерминация на всички хора със смесена и не-чисто българийска (sic) кръв... 

Аз като представител на човешката раса със смесена кръв имам правото да си вдигна гласа и да кажа "Това са глупости!". Всъщност всеки нормално, трезво мислещ човек го има...

Ако някой ме попита, как се чувствам от хора, подкрепящи подобни идеи, ще отговоря, че ме е срам, много ме е срам и ми е жал, че има  толкова заблудени същества, които по злата игра на съдбата вероятно ми се падат съграждани или поне съкилийници "в явно толкова лошата България".

Единственото, което му липсваше на това "произведение" (на омразата о.О) беше един цитат "България на Българите, Китай на Българите, Тонга също!" Да, ирония е това... Китай и Тонга НИКОГА няма да са наши, освен ако не ги купим, което също не виждам да се случи скоро. Ениуейс, това което се целя да кажа е, че аз съм глобалист, унисексист и изобщо доста от нещата, които не само този сайт или една шепа от политическия "елит" (ахахахахах, сигурно) на България оплюват.

Не разбирам, защо винаги съм поставен срещу мнозинството, макар че изглежда по един начин готино аскетски, все пак ми се иска да ви обясня, защо намирам изявленията за глупост, а свободата за висша ценност. За всички, които не са го чели - есето ми за свободата...

Свободата, Санчо, и човешкото достойнство са най-велико благо за човека

Какво по дяволите е свободата? Някой да я е виждал, ей така, даже случайно? Да я е пипал, вкусил, усетил? Не знам, не знам на какво да вярвам вече? Може би и не мога да мисля, защото не съм свободен, което пък ме прави роб... На какво съм роб... На хорските думи и постъпки? На мнението на останалите? Нима? А не съм ли роб и господар на самия себе си едновременно? Сервантес казва на своя герой - Санчо Панса, чрез другия си персонаж, – дон Кихот – че свободата и човешкото достойнство са най-великото благо за човека... Макар и несъгласявайки се с него (о, да аз съм винаги на друго мнение), ще ми се наложи да огледам темата под този ъгъл... (и ако това е свобода...)
Свобода, какво е това чудо... Иде ми да напиша няколко листа въпросителни знаци и темата ще се свърши, това си е свобода нали... Ама... Някак си съм в настроение да пиша, о, чудо! Свободата е нещо измислено от човека (че от кой ли друг?), а оттам тя е ограничена, но и многозначеща... Всеки има различно мнение за нея, тя е многоцветна като есенна гора, важи за всеки (поне по право), също като онзи така неприятен закон за гравитацията, и всеки я употребява, като тоалетна хартия... Не винаги по предназначение... Но какво ме вълнува мен, какво мислят останалите за нещо, което се води лично МОЕ и само за МЕН си... Егоистът в мен се обажда, че моето мнение е по-важно... И смятам, че има право... Както обикновенно всъщност...
Свободата за мен е да си способен да се провикнеш (най-селки и просташки) на центъра на града: „Аз съм кучка и съм горд/а с това!” И не, кучка не е обидна дума... Освен ако не сте изостанали няколко века назад... Подробности... За някои това е свободия... За мен – свобода... Но свободата не е само това... Свободата е да отидеш без домашно в Лайстунгскласе и да изтърпиш лекцията, която ще ти изнесат учителите затова (а, повярвайте... те са способни!) Но най-важното е да се усмихваш през цялото време... защото това е бил ТВОЯ личен избор... И той е сполучил, каквото си пожелал се е превърнало в реалност, сбъднало се е, изпълнило се е... Свобода е да си правиш каквото смяташ за правилно, да спиш с когото, където, когато и както си искаш, да си какъвто пожелаеш и да си това, което сам прецениш за хубаво... Казах ли ви, че свободата е многолика... Никой не може да отнеме моята свобода, затова може би не й придавам и необходимото значение, но... тя си е моя и ще си остане така, защото тя е в мислите ми, в сърцето ми... И дори някой да ги изтръгне... Тя си остава в мен... Завинаги... Но... Чувствам, че не съм описал свободата докрай... Свобода е да кажеш Не, когато всички пътища те отвеждат до Да. Свобода е да имаш правото и възможността да си единствен и уникален... Да се родиш със сини очи и да носиш кафяви лещи, защото така ти допада повече, да се родиш рус, но да каносаш косата си, защото черното е универсално... Да си направиш пластична операция на носа, защото природата е решила да се подиграе с теб... О, да, всичко, което вършим е свобода... Дори всички тривиални неща... Използването на компютъра, гледането на телевизия, даже писането на домашните работи... Всичко опира до нея... (вживях се... въздъх)
Човешкото достойнство... То... Абе, то нещо се е заличило, под толкова лицемерие и лъжи, нали... Но... принципно има го... Понякога, в определени индивиди, даже в повече... Типично... Но какво да кажа за него... То е нужно на всеки, за да понесе ударите на околните, всеки опит да понижат самочувствието, да те принизят на своето ниво... Das geht aber nicht! Или както казва българския преводачески гений... Да, ама не... Достойнството е нашата преценка за самите нас. То НЕ се определя от другите, може да си най-проклинан и мразен и все пак да имаш най-високото достойнство... 
В крайна сметка... Цялото есе излезе доказателство, че важният съм аз... Справедливо или инфантилно. Това решавам аз... Относно свободата и достойнството... За тях също... Може да не са велики, но са си мои... Това ги прави достатъчно ценни, за мен... А... Аз съм най-важният^^

Не мисля, че имам какво да добавя, поне не и в момента, все пак, ако ти се пита нещо, питай... Тези дни съм в настроение за отговори...

Четвъртък, Април 2

Thank God, they're not real...

Джайзъс!

Мда, именно джайзъс казах, така или иначе Мария няма да го прочете, соу, Джайзъс, ъген!

Не съм писал от дълго време...

И за тези, които се чудят, имах си причина, крайно сериозна един вид...

Някои я знаят, на тях съм решил да кажа защо, останалите не заслужават или не биха го понесли или не биха се интересували... Не знам, но е факт, че не знаят и вероятно няма да разберат...

Но стига толкова за това...

Скорошни теми...

Развълнуван съм от едно предстоящо събитие... Така де, ако се случи, макар че аз лично искам да се случи, повече от колкото не искам и все пак имам странно усещане... Мамка му, защо по дяволите все на мен се случва да съм толкова неориентиран?! Бларгх... 

Усещам, че личните ми душевни терзания за момента са по-добре прибрани, като ги подредя може и да ги споделя...

Всъщност... Този блог не беше предназначен за всички. Беше само за мен. И вероятно нямаше да го споделя с никой друг, но реших, че също така искам да съм по... открит спрямо хората... Защото иначе аз съм една мистерия, загадка обвита в черен облак прах... Но да не задълбочавам, поради факта, че наистина съм много назад с материала, ще ви дам едно кратко (засега дано) четиво, с което да си изкуоя греховете един вид.

Нооо, да, инджой...

И пишете коментари, понякога чета!

За история тъй епична като нашата, вероятно е нужно и някое крайно епично, епохално и незабравимо място. Например някой изключително прашасал замък или пък бойно поле, изпълнено с трупове и кръв ( и ако случайно нямате 13, тези хора само се правят на умрели, а кръвта, така де, червеното нещо по и около тях е ъм... кетчуп! Да, кетчуп! Един вид, разбирате ли, те са си устроили преспиване в окетчупени полета! Трябва да се пробва някой ден... Мдаааа...) Но, нека да не ставаме максималисти, нашата история, започва не другаде, а в яслите на една страноприемница, защото в сегашната криза, не всеки може да си позволи престой в това място на висшата мода, лукс и удобство. Джийз, днес ги ръся обаче! Като се замисля, тази идея е вече лееко препокрита от една друга книга, която доста хора смятат за историческа. Иха, заблудени! Нека да ви кажа нещо, в Нашето село, Библията се намира в частта с научна фантастика. И като граждани на Нашето село, ние сме крайно горди от факта. Е, само отец Агапиус не е много щастлив. Но ние сме мнозинство, а това е ДЕМОКРАЦИЯЯЯЯЯЯЯ.
Но, да се върнем към онази епична история, която тъкмо започвах да ви разказвам... Та всичко започна на улица „Никъде не мърдам” в Нашето село, която носи това цветущо име, защото повечето хора, които очакваха нещо и същевременно минаваха по тази иначе крайно приятна уличка, попадаха под древно заклинание, което ги караше да изчакат обекта на тяхното... чакане в рамките на улицата. Тук може би е добре да спомена, че главната ни героиня в момента също се намираше на улицата и очакваше да бъде изчакана. Аха, тя беше обекта на чакане на нейната майка. И ако вече не сте загряли за какво ви говоря, нека да ви удостоя с най-голямата чест на Нашето село – медалът за идиот на деня. Преди да попитате, да, раздаваме ги всеки ден, защото има толкова много заслужили. 
Главната ни героиня бе очаквана от своята майка, защото тя един вид все още практически, технически и теоретически не се беше родила. А за щастливата новина, майка й разбра след като реши да взема пътя за дома напряко, минавайки през гореспоменатата тъй симпатична уличка и просто не можа да излезе от пределите й.
И така, цели девет месеца Нещастната бъдеща майка, както ще я наречем за сега, обикаляше из улицата, срещаше се с други нещастници като нея, но и те бързо напускаха, висеше си прогизнала през дъждовните дни, защото на улицата никой не се беше сетил да построи къща или нещо подобно и в общи линии, тя преживя Сървайвъра на своя живот. А накрая, даже не й дадоха един милион долара, макар че беше издържала сама тройно по-дълго от времевите рамки, предвидени от формата. Но, позволете ми само да обвиня отново тази проклета криза. Проклета да си, кризо!
Девет месеца след като Нещастната бъдеща майка по стечение на обстоятелствата заседна на улица „Никъде не мърдам” се случи нещо много... сакрално... Роди й се деветата дъщеря, която всъщност беше девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря и май деветите дъщери станаха десет, но все пак, ако не друго, тук говорим за сакралност. Дълбока, антична, величествена сакралност. 
А да си девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на деве... абе, разбирате за каква дъщеря говоря, означава, че си призвана за велики дела! Като спасяване на света от беди, намиране на величествен принц по време на също толкова величествена разпродажба в мола и най-вече специализация в чистота и привеждане във вид на замъци. Тоест, с други думи – чистачка. Същата, от онези мръсни и винаги облечени дрипаво същества, които сякаш са надарени да казват „Да, госпожо!” и „Веднага, господарке!” с онази нотка на саркастична надсмешка, съчетана едновременно с покорство, ама такова покорство, че само при изричането на тези думи и съществото се е прегънало на две, три или повече. Абе, талантът си е талант и не ходи по всеки... За разлика от глупостта... И толкова.
С описания на израстването на младото девойче, тази история съвсем не смята да се занимава, защото едно момиче, расте със светлинна скорост. Ден първи – нашето момиченце се роди, йей! Ден втори – нашето момиченце проговори и вече се научи да казва на баща си „непрокопсаник”, йей! Ден трети – нашето момиченце се научи да ползва кредитна карта, сега сме на червено, йей! И нашето момиченце, изведнъж става нашата зряла (да не казвам, пре-зряла) жена, на крехката (поне за момченцата) възраст от три дни. Йееей!
Винаги съм намирал за крайно полезен фактът, че ние, историите, съвсем не трябва да се придържаме към хронотопа на събитията и изобщо към всякакви сложни гръцки думи като калокагатия, чиито значения не знаем, но пък римуваме само и единствено с пълна простотия. Колко яко е това, хъх? Следва един скок във времето, който вие, вероятно няма да забележите, но повярвайте ми, вероятно не искатеи да виждате, как една цяла история прескача сама в себе си. Грозна гледка, повярвайте... И сега, пригответе се!
...
Готово!
Хахаха, хванахте се, обаче, нали... А аз ви бъзикам тук, оу това ще го разказвам на поколения напред... Мухахаха!
Само да спомена, но за история, си падам доста забляна, така че ако често се отклонявам от основния сюжет, просто ударете страниците, понякога се усещам!
Но с напредването на развитието е крайно вероятно да ви го попретупам, от мързел, не друго, така че спокойно, там няма да се занимавам и да говоря с вас, временни обитатели на света. 
Та, Дея, която преди няколко абзаца беше все още неродено бебе, вече е на около петдесет и осем години шестдесет и четири дни деветнайсет часа трийсет и три минути и... три, две, едно... абе трийсет и четири минути и има-няма три секунди.
А цялото й име бе цветущото Орхидея Ко-ш’а-пра’а Уааа Ако-покибича-още-малко-тук-ще-убия-някой Няма-ли-да-излизаш-вече? Румпелщилскин-ряпа-да-яде Пиперхаджипотуранчованская, краткото обяснение, за което е, че като майка ти е свободна (образно казано) да мисли името ти за девет месеца, са възможни възникванията на някои малки... недоразумения.
Но Дея звучеше достатъчно убедително за чистачка, а и само знатни особи се представят с всичките си имена, така че поне в Кралския колеж по бърсане на тоалетни чинии и подове никой не се подиграваше с нея за името й. Да, има такъв колеж, а вие не знаете за него, защото и без друго никога няма да влезете в него. Сякаш сте девета дъщеря на девета дъщеря на девета дъщеря на... о, по дяволите...


xoxo,

P.pp.rs

Понеделник, Март 9

Barbie wants to be me^^

Мухахахаха, моят гениален план да не ходя днес на училище сработи!

Йей!

Така де, баш гениален не е. Защото се наложи цял ден на кихам, кашлям и боледувам общо взето във всепризнатата методика и техника на едно боледуване.

Въпросът за училище остава открит и утре^^ Йей за мен и мойта болест!

И дано да изчезне вече, да го еВа и Адам...

Ениуейс, честит рожден ден на една дама, която тръгна от рециклирана пластмаса, за да стане жената мечта на всеки средностатистически 135-килограмов и 40-годишен девственик. Жалко за последните, тя вече е заета от своят почти толкова магнетичен приятел - Кен. Точно така, говоря за Барби Милисънт Робъртс. Не, не куклата, а ИКОНАТА!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МУЦИ!

Рофл, как ли е да се чувстваш на петдесет... Оу, изобщо не ти личат, мила. Дааа!

Ениуейс, аз бягам да изгледам Барби филмчетата, да си обновя гардероба в розово и заедно с Никс да отпътуваме за Барби празненствата в Малибу^^

P.pp.rs & N.kk.s go to Malibuuuu

Билети и карти за проверка!

Блях, обмислям днес да пропусна училище... Просто за моя здравословна сигурност... Мда.

Защото още малко и ще умра или поне имам това чувство... Подсмърчам, главата ме боли и общо-взето изглеьдам сякаш не съм спал от дни... Което всъщност е близко до истината.

Мрън!

Така де, не се оплаквам, само да се отърва от даскало... И не, нямам нищо като контролно или нещо от рода... Просто ми е лошо и не ми се ходи следователно.

Мисля, ако остана да занеса компютърчето на поправка и да платя хоста на сайта х.Х Дано да стане... и да ми се оправи лаптопченцето... х.Х

Така, какво друго?

Ами след лайк 10 минути влизам да се къпя за трети път... днес? Не питайте^^

И после защо съм се разболял, дъъъ...

Ако остана вкъщи и брат ми не си вземе компютъра, което е малко вероятно може да си поиграя на фотошоп, ама ще видим дали изобщо оставам тук... Ще се звъни на мамчето^^

P.pp.rs